Отворено писмо

О Т В О Р Е Н О П И С М О

До: ОБЦ и епископ Васил Еленков
Обединени Евангелски църкви,
Съюз на Евангелските Баптистки църкви,
Съюз на Евангелските Съборни църкви,
Съюз на Евангелските Петдесятни църкви,
Българска Божия църква,
Евангелска Методистка Епископална църква в България,
Българска Евангелска църква "Блага вест",
Христова Евангелска църква "Шалом",
Християнска църква "Сион",
Българска църква на Назарянина,
Българска Свободна църква,
Апостолска Реформирана църква,
Пастирско общение в България.



Уважаеми пастори и ръководители на деноминации,
Както повечето вече знаете, в края на месец януари 2011г. и в България станаха известни публичните проповеди и свиделства на епископ Еленков в САЩ, които предизвикаха различни и даже крайни реакции от пастири, ръководители на църкви и служения, а също така и от обикновените християни в нашата страна.
Самият аз съм бил част от ОБЦ в периода 1994 – 2000 г., а също и член на ръководството на деноминацията. През годините ОБЦ е била атакувана, че проповядва и практикува прекръщаване и кръщение само в името на Исус, както и цялата теология на това учение. Това беше и причината, изтъкната на общото събрание на ОЕЦ, проведено във II-ра Петдесетна църква – София, ОБЦ не бяха приети в Българсия Евангелски Алианс. През годините съм имал много разговори и дискусии с господин Еленков, който упорито отричаше, че има общо с въпросното учение и че това са неоснователни клевети по негов адрес. За съжаление през това време попаднах на достатъчно доказателства, че той е свързан с това движение не само финансово, но и доктринално. След последния ни разговор, в който господин Еленков отказа да го признае, аз реших, че за мен и църквата ни би било най-уместно да напуснем ОБЦ.
Години след това събитие, засягащо моето отношение към християнската вяра, се случиха други събития от публичен характер, които изведоха този проблем на по-високо, национално ниво. Към мен бе отправен въпрос от приятели в САЩ, които насочиха вниманието ми към проповеди и свидетелства на епископ Еленков и поискаха потвърждение дали всичко това се е случило и се случва в България. Отговорът на този въпрос, засягащ християнството в нашата родина, наложи да изведа препратка към тези проповеди в моята страница на Face Book, а това откри дискусия и многобройни въпроси от всички краища на България и света, като един от тях е „Казусът Еленков и последствията за българския евангелизъм“. (виж приложените по-долу линкове).
Но дори ако оставим настрана доктриналните противоречия, макар и те да са най-съществените, не мога да отмина с безразличие това, което накърнява и опетнява християнското достойнство, а също отнема от Божията слава.
Става дума за един аспект на поведение на епископ Еленков, а имненно християнското мъченичество за вярата. Всеки истински християнин ще се преклони с уважение към многобройните знайни и незнайни души, устояли през комунистическия режим, които въпреки различните мъчения и физическа разправа с тях, не са предали вярата си в Христос, но са Му останали верни. Някои от тях, като многото измъчвани, преследвани и осъдени духовници в пасторския процес след 9.IX.1944 г., например д-р Харалан Попов, п-р Христо Куличев и др., са били жестоко малтретирани, а други, като епископ Евгени Босилков, и физически ликвидирани, но всички те са останали като духовни титани в народната памет.
С изненада научаваме, че един от тези герои на вярата и жертва на режима е и самият епископ Еленков, който досега скромно е мълчал в България за извършения от него подвиг, но го разкрива пред американската аудитория от вярващи. Според неговите думи, през своето своето 22 годишно пастирско служение по време на комунистическия режим, той е бил арестуван над 300 пъти и вкарван в затвора 36 пъти. Тези цифри биха наредили епископ Еленков в челните редици на пострадалите заради вярата, но за мен и много други вярващи, които вече знаят какво се е случвало по време на комунизма, пораждат основателно смущение и съмнения, защото вече се знае, че комунистическата Държавна сигурност е пипала здраво както чрез своята агентура в църквата, така и чрез елиминиране навсякъде, където е срещала съпротива. Имало ли е в тази терористична организация на държавно ниво такива служители, които ще се занимават да арестуват някого по веднъж месечно, без да го отпратят по- нататък по Голготата на заплахи, мъчения и обричане на мизерен и тежък живот? Мисля, че отговорът е ясен. Защото бездействие по отношение на политическия или идеологически противник (каквато се е явявала църквата в комунистическата държава) в този репресивен апарат едва ли се е допускало. Така веднъж арестуван, „идеологическият противник“ е бил въвеждан в по-тежък режим на принуда, тормоз, изселване, физическа разправа, освен ако не се е съгласявал да сътрудничи, което пък от своя страна би елиминирало необходимостта от толкова непрекъснати арести. Затова многобройните арести на епископ Еленков пораждат смесени чувства.
А както епископ Еленков заявява в друга проповед, все още по това време на преследвания, той е бил издигнат да работи на поста на зам.-директор на електро-обслужващо предприятие, снабден с лична кола за работа и пътуващ из цялата страна. И така пред очите на „сляпата“ Държавна сигурност и нейните доносници той е работил вечер с християнската нелегална църква. Ако епископ Еленков е бил така жестоко преследван, арестуван и чест гост на затвора, той със сигурност не би заел какъвто и да е ръководен пост по това време. Защото това е ставало само след одобрението на местната Партийна организация и проучването на отдел „Кадри“, а подобно нещо не би позволила и милицията, която арестува някой по веднъж месечно, държи го в карцер с вода през зимата и постоянно го тика в затвора. Но ако все пак епископ Еленков е бил на този ръководен пост, всеки може да прецени доколко вероятно е неговото преследване.
Но пак по същото време и пак по думите на епископ Еленков, той е бил 36 пъти в затвора, вероятно без съд и присъди, защото ако имаше такива, той щеше да бъде политически рецидивист и след всяко излежано наказание, всяка следваща присъда би се удвоявала. С други думи, тези затваряния, дори всеки път по месец, означава епископ Еленков да е бил в затвора поне 3 години – достатъчен аргумент такъв човек да не бъде назначаван на каквато и да било отговорна длъжност. А ако е бил така малтретиран без съд и присъда и затварян само в килиите на следствието, тогава по какви обвинения е ставало това? Но дори да е нямало обвинения, а просто ужасяваща репресия, скрита от държава и общество, как службите биха допуснали да остане жив свидетел, но в същото време са го оставили да заеме отговорен ръководителски пост?
Редица вярващи, които са живели извън обхвата на комунистическите репресии и тоталитарна държава, могат да дадат ухо на подобни приказки, но не и тези, които са свидетели на недалечното минало.
Не бих желал повече да коментирам подобни твърдения, както и онези
за избавянето му от разстрела, тъй като пистолетът засякъл и офицерът, изпълняващ екзекуцията, получил удар;
за първата нелегална църква, основана от него в столицата и наброяваща около 8 000 души;
за „откровението”, което са получили да кръщават само в името на Исус, и то без външна намеса. (Първите присъединили се били 36 методстки църкви);
за стотиците мюсюлмански църкви, основани от епископ Еленков в Индия, Пакистан и Близкия изток;
за изпратените от него 36 повярвали мюсюлмани от България като мисионери в ислямския свят;
за „чудното” получаване на акредитация за ВЕБИ - Богословски факултет към НА ОБЦ, след като изгонил Сатана от министъра на образованието, който сега е член на неговата църква.

Моето, а вярвам и вашето желание, е да дойде истинско покаяние, изповядване на греховете и възстановяване в Божията милост! Ето защо аз не мога да си замълча, виждайки явни нередности, само за да се запази някакъв изкуствен мир. Вярвам, че и вие, като пастори и водачи, не сте радетели на безпринципно поведение и не бихте се водили от лични пристрастия.
Моят призив към епископ Еленков е да извади и представи доказателства пред християнската общност за всички спорни въпроси, които възникват от проповедите му, или да признае грешките си и да се покае в библейския смисъл с плодове, достойни за покаяние и промяна посоката на живота си. Надявам се да не приеме това, като личностна атака, тъй като позицията ми е принципна!
Вярвам да се прояви разумност и смирение и да се приложи на практика Словото, което се проповядва! Самият епископ Еленков също е изисквал дисциплинарни мерки към служители и проповедници, които живеят в грях! Сега е време да бъде принципен и към себе си!
„Който крие престъпленията си няма да успее, а който ги изповяда и оставя ще намери милост.” Пр. 28:13

Покаянието е най-хубавото и градивно нещо, което може да се случи на човек!
С това смятам дискусията за приключена от моя страна, защото би било немислимо да се продължава безкрайно! Цялото решение остава на епископ Еленков.
Нека Бог да благослови делото Си в България!
Пастор Ангел Пилев

P.S.
Прилагам някои от линковете с въпросните проповеди и материали в интернет:

http://vimeo.com/7167456
http://www.psmchurch.com/templates/cuspromiseland/details.asp?id=27630&PID=152371
http://www.youtube.com/watch?v=IpTCCYIFSDo&feature=related
http://rightlydividingtheword.com/videos/oct0108.php
http://www.goodnewscafe.net/showthread.php?t=14236
http://www.facebook.com/pages/Kazust-Elenkov-i-posledstviata-za-blgarskiat-evangelizm/159355674113535
Изброените по-долу пастори и лидери на църкви подкрепяме Отвореното писмо от пастор Ангел Пилев и отправения призив в него към епископ Васил Еленков:
Име и фамилия Име на църквата Град
1 Георги Бакалов, обединяващ апостол Апостолска Реформирана Църква София
2 Калоян Курдоманов, пастор ХЦ «Прелом» София
3 Красимир Партовски, апостол «Ел шадай» София
4 Иво Койчев, апостол АХЦ «Живот в слава» Стара Загора
5 Христо Кънев, апостол АХЦ «ПМРСД» Бургас
6 Румен Попов, пастор «Царство на Христос» Габрово
7 Радослав Илиев, пастор ХЦ «Прелом» София
8 Георги Райнов Якимов, пастор АРЦ «Кармил» Ямбол
9 Стоян Георгиев, пастор ХЦ «Прелом» София
10 Ивайло Радоев Маринов, пастор Църква Живот в Слава - Луковит Луковит
11 Сунай Маджуров, пастор АРЦ «Усъвършенстване на светиите» Разград
12 Петър Пеев, пастор Църква «Победоносна благодат» Перник
13 Вельо Велев, пастор АРЦ Живот в Слава - Дълбоки с. Дълбоки, обл. Стара Загора
14 Румен Олимпиев, пастор АРЦ «Алфа и омега» София
15 Кольо Веселинов Колев, пастор Живот в слава - Твърдица Твърдица
16 Стоян Стоянов, пастор църква «Божия слава» Раднево
17 Павел Иванов, пастор «Дом на пробив» Русе
18 Жоро Пенчев, пастор Нов Живот София
19 Станислав Тодров, пастор Библейска Вяра София
20 Иво Попов, пастор ХЦ „Сион” София
21 Георги Найденов, пастор ХЦ „СИОН” София
22 Денислав Йоцов, пастор Елим Лондон
23 Мария Партовска, пастор "Х.Ц. Ел Шадай" Вакарел
24 Васил Кривонозов, пастор " Х.Ц. Ел Шадай” Ракитово
25 Коста Иванов, пастор Свободна Евангелска Баптиска Църква Варна
26 Пейчо Мухтаров, пастор ХЦ „Сион” Трявна
27 Николай Георгиев Вълчев, пастор Реформирана Презвитерианска Църква "Света Троица" Ямбол
28 Николай Стефанов, пастор ХЦ Сион Велико Търново
29 Христо Райнов Якимов, пастор Църква Ветил Несебър
30 Санди Сандев, пастор Църква «Видение за славата» с. Равадиново
31 Митко Чакъров, ръководител ХЦ с. Конаре и с.Хаджиево Обл. Пловдивска
32 Павел Лазаров, презвитер, презвитерянска църква Филаделфия гр. София
33 Красимир Янкулов пастир ХЦ" Нова надежда" град Плевен